Медиация при определяне на родителски права в ЕС

Обичайно местопребиваване на детето

Понятието обичайно местопребиваване е от основно значение в семейните спорове с международен елемент, когато страните по делото било то само български граждани или такива с двойно гражданство пребивават в друга държава членка на ЕС. Под обичайно местопребиваване се разбира мястото, в което родителите и децата са се установили преимуществено да живеят, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на обичайно местопребиваване трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, свързани с трайни връзки на лицата с това място или с намерението да се създадат такива връзки. Вдействителност за преместването на обичайно местопребиваване в приемащата държава от значение е преди всичко волята на заинтересованото лице да установи на това място постоянния или обичаен център на своите интереси с намерението това да има траен характер. Това понятие „обичайно местопребиваване на детето” по смисъла на чл. 8 и чл. 10 от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 на Съвета от 27.11.2003 г. трябва да се тълкува че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда. За тази цел трябва да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държавата – член, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. При установяване на обичайното местопребиваване на детето следва да се държи сметка за съвкупността от фактическите обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай.  От това тълкуване, дадено на понятието в решение Дело C-497/10 PPU по преюдициално запитване до Съдът на ЕС, може да се извлече и постоянно местопребиваване на родителите, а именно социална интеграция, месторабота, семейна среда, лингвистични познания и други, без това да е обвързано с конкретна регистрация, но която би могла да бъде евентуално индикация за горните обстоятелства. 

Обичайно местопребиваване на детето в дадена държава е различно от неговото гражданство и се преценява не само от физическото присъствие на детето в дадена държава, но и от останалите фактори, свързани със социалната среда, които показват, че това присъствие не е временно или случайно, а отразява интеграцията на детето в социалната семейна среда.

Обичайно местопребиваване на едно дете според чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. се намира на мястото, където е центърът на неговите интереси, както и че престоят на детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото обичайно местопребиваване. Отделно от това Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., в частност чл. 8 , не обвързва понятието обичайно местопребивание с конкретен фиксиран срок на престой и уседналост в държава- членка към момента на сезирането на съда.  Други основни критерии за определяне на обичайно местопребиваване са дали детето посещава детска градина или училище, дали то владее официалния език в страната и има ли изградени социални връзки, като най-често тва се определя при водене на дело за родителски права.

Къде са регламентирани правилата за определяне на съдебните и административни компетентни органи в ЕС, които могат да взимат решения за родителската отговорност, режим на лични отношения и мерките за закрила на дете в рамките на ЕС?

Регламент No2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност при водене на дело за родителски права определя как се разпределя компетентността в областта на родителските права между съдебните и административните органи на държавите-членки на ЕС, като например в случай, когато единия родител живее в чубина.

Правилата на регламента се прилагат за всички решения относно:

• развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;
• определяне, упражняване, съвместно упражняване на родителски права, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност, а именно: правото на упражняване на родителски права и режим на лични отношения;
• настойничество, попечителство и други сходни институти;
• определянето и действието на всяко лице или орган, които отговарят за личността на детето или неговото имущество, представляващо или подпомагащо детето;
• поставянето на детето в семейство за отглеждане или по институционална грижа;
• мерки за закрила на детето, свързани с управлението, запазването и разпореждането с неговото имуществото.

Регламентът не са прилага за решенията за осиновяване, мерките, подготвящи осиновяването или прекратяване на осиновяването.

Какви са правилата на Регламент 2201/2003 при развод?

Според правилата на регламента, ако сте български гражданин и желаете да прекратите брака си с Вашия съпруг, който е български гражданин или гражданин на друга държава-членка, можете да поискате решение от българския съд по правилата на българското семейно право, ако имате обичайно местопребиваване в България и да заведете дело за родителски права.

Ако сте български гражданин, но обичайното Ви местопребиваване е в друга държава- членка на ЕС, българският съд не е компетентен да разгледа Вашата молба, защото Регламент No2201/2003 изисква молбата да се разглежда от съда по обичайното местопребиваване на съпрузите и следва да заведете дело за родителски права в чужбина.

Ако и двамата съпрузи, независимо от гражданството си и обичайното си местопребиваване, са постигнали съгласие, те могат заедно да изберат молбата им да се разгледа от съд в държава-членка, различен от държавата по обичайното им местопребиваване.

Съдилищата са длъжни да извършват проверка относно компетентността си по правилата на регламента.
Решение за развод, получено по реда на Регламент No2201/2003 от съд на чужда държава, може да бъде ползвано в България. Регламентът предвижда специална бърза процедура за признаване и изпълнение на решения за развод в тези случаи. Българският съд е длъжен да приеме чуждото решение, след представянето му и установяване спазването на изискванията на регламента. Компетентни за България са окръжните съдилища по адресната регистрация на лицето поискало признаване, както и органите по гражданско състояние към общините.

Може ли решението за развод от чуждестранния съд да се представи за признаване пред български съд от трето лице, например роднина на бившите съпрузи?

Признаване на решение за развод може да поиска само страна по решението, т.е. всеки един от бившите вече съпрузи. Всеки от тях може специално да упълномощи за това и адвокат, който да го представлява. Регламентът изисква в процедурата по признаване страната да посочи адрес за призоваване в района на съда, който е компетентен да разгледа молбата.

С признаването на чуждестранното решение за развод настъпват всички последици от прекратяването на брака (например задължението за издръжка, родителски права, подялба на имущество и др.), без да се налага съпрузите да водят второ дело пред българския съд.

Правилата в регламента за признаване на решенията за развод забраняват на съда да преразглежда решението по същество. Това означава, че се приемат изцяло разпорежданията на чуждестранния съд. Всички органи, които имат задължение да извършват действия във връзка с решението за развод – общински администрации, съдебни изпълнители, гранични органи и други, са длъжни да съобразят действията си с признатото чуждестранно решение.

Трябва ли да искаме признаване на решение за развод постановено от български съд, в друга страната, където е нашето обичайно местопребиваване?

Всички документи, които се отнасят до гражданското състояние (раждане, брак, прекратяване на брака и смърт), особено ако те са потвърдени със съдебни решения, е необходимо да бъдат на разположение, ако решим да се установим в друга държава. Това позволява пред чуждите институции и органи да бъдат удостоверени и използвани пряко правата ни, възникнали и признати в нашата държава.

Какви са правилата за получаване на родителски права и определяне на режим на лични отношения с детето?

Според Регламент No2201/2003 компетентен да се произнесе е съдът на държавата по обичайното местопребиваване на детето. Спазването на това правило води до възможност съдът на друга държава да се произнесе за родителските права за дете с българско гражданство, което пребивава извън България. Българският съд е компетентен само, ако детето, освен българско гражданство, има обичайно местопребиваване в България. Има само едно допустимо от регламента изключение от основното правило за обичайно местопребиваване на детето – ако родителите по недвусмислен начин приемат компетентността на съда на друга държава, в която детето не живее постоянно и няма обичайно местопребиваване.

Какво се случва с родителските права при развод или раздяла на родителите, когато единия родител живее в чужбина?

Упражняването на родителските права включва правата, свързани с грижите за личността на детето и правото да се определя местопребиваването му. Родителските права могат да произтичат от закона, от съдебно решение или от споразумение, сключено между родителите. За да се преместите с децата в друга държава след раздяла или развод, е необходимо да получите съгласие за това от другия родител, с когото да сте обсъдили основните въпроси за начина на упражняване на родителските права и за личните отношения. Ако няма съгласие между родителите, извеждането на децата в друга държава се приема за неправомерно и се третира като нарушение на родителските права. За да се преодолее този проблем, може да се потърси решение на съд, с което да бъде разрешено да се промени обичайното местопребиваване на децата и да се уредят родителските права и правото на лични отношения.

Какво означава неправомерно отвеждане или задържане на дете според Регламент No2201/2003?

Прехвърлянето или задържането, ако родител живее в чужбина, от една държава в друга се счита за незаконно, когато детето е отведено от държавата, в която се е установило да живее с единия или с двамата си родители, в държава, избрана от родителя, извършил прехвърлянето на детето – без съгласието на другия родител и без да има правото да решава еднолично къде да живее детето. Правилата на регламента са строги и санкционират извършителя, дори когато детето е прехвърлено в държавата, в която е родено и/или чийто гражданин е то.

Ако български граждани живеят с детето си в друга държава-членка повече от 1 година и единият родител се върне с детето в България без съгласието на другия родител, по правилата на регламента това прехвърляне е неправомерно, независимо че детето има българско гражданство и родителят е решил да се завърне в родината си.

Регламентът предвижда следните особени задължения за всяка държава- членка при неправомерно прехвърляне на деца:

• Държавата, на чиято територия са доведени неправомерно децата, е длъжна при поискване да осигури връщането на децата обратно в държавата по обичайното им местопребиваване. Процедурата за връщане на децата е еднаква за всички държави- членки на ЕС;
• Съдът на държавата, в която е прехвърлено неправомерно детето, не разполага с призната от регламента компетентност да издава решения за родителски права. Компетентен остава съдът на държавата преди прехвърлянето на детето.

Какви санкции предвижда регламентът спрямо родители, които са прехвърлили неправомерно децата си в друга държава?

Санкции, в смисъл на глоби или някакви други наказания, не са уредени, но регламентът изисква, при разглеждане на молби от съдебните и административни компетентни органи в ЕС за връщане на деца, съдилищата на държавите-членки да прилагат специални правила, въведени с чл. 11 от регламента. Регламентът предвижда запазването на компетентността на съда на държавата преди отвличането на детето по въпросите на родителските права. Особено важно е правилото на чл. 11, т. 8, въз основа което съдът на държавата преди отвличането на детето може да постанови връщането му след като се е произнесъл съдът на държавата, в което детето е отвлечено, и решението е за отказ детето да бъде върнато.

Тоест, може да се преодолее решението за отказ, постановено по процедурата на Хагската конвенция от 1980 г.

Това означава, че, ако детето е било доведено неправомерно в България, поискано е неговото връщане в държавата, в която то е живяло, и българският съд е отказал връщането с решение, съдът на другата държава може да постанови решение за родителските права на детето и да разпореди неговото връщане в рамките на определеното от него местоживеене при единия родител в тази държава. Решението по чл.11, т.8 подлежи на пряко изпълнение в България, без да преминава преди това през процедура за признаване.

Как се защитава правото на режим на лични отношения с детето?

Правото на лични отношения включва правото на контакт с детето от страна на родителя, при когото детето не живее постоянно и не са избрали съвместно упражняване на родителски права, като се допуска детето да бъде отведено за определен период на място, различно от неговото обичайно местопребиваване.

Регламент No2201/2003 г. защитава правото на детето да живее спокойно и да общува и с двамата родители, като предвижда правила за бързо изпълнение на решение за упражняване на правото на лични отношения. Според регламента решение за лични отношения, постановено от съдебните и администавини компетентни органи в ЕС в една държава-членка, може да се изпълни в друга държава, като е достатъчно решенето да е влязло в сила в първата държава.

Какви са правилата при констатиран риск за дете?

Според общото правило на Регламент No2201/2003 г., съдебни и административни компетентни органи в ЕС за налагане на мерки за закрила на личността и имуществото на дете в риск са съдилищата и социалните служби на държавата-членка по обичайното местопребиваване на детето.

Ако родител живее в чужбина, родителите не са избрали съвместно упражняване на родителски права и детето е прехвърлено при него, а няма обичайно местопребиваване в държавата, в която е установено, че то се намира в риск, съдилищата на тази държава са компетентни да наложат временна мярка за закрила, докато се установи коя е държавата на обичайното местопребиваване на детето и нейните органи за закрила наложат мярка според своето право.

В обхвата на делата за мерки за закрила попадат:

настойничество, попечителство и други сходни институти; определянето и действието на всяко лице или орган, които отговарят за личността на детето или неговото имущество; поставяне на детето в семейство за отглеждане или под институционална грижа и мерки, свързани с управлението, запазването и разпореждането с имущество на детето.

Има ли правила, които улесняват получаването на издръжка за дете, когато дължащия издръжката родител живее в чужбина?

Регламент No4/2009 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задължения за издръжка, съдържа правила за признаване и изпълнение на решение за издръжка, постановено или признато в държава-членка, промяна на решение или постановяване на решение за издръжка при трансгранични случаи. Молбите могат да се подават директно до компетентните органи или чрез определения от всяка държава-членка централен орган по регламента. За България компетентни са окръжните съдилища и съдебните изпълнители, а централен орган е Министерството на правосъдието.

Информация за централните органи и съдилищата в държавите-членки на ЕС, които имат задължения по прилагане на регламента е публикувана на сайта на Европейския съдебен атлас по гражданскоправни въпроси.

Родителят на дете, български гражданин, който разполага с решение за издръжка на българския съд, но дължащият издръжка родител живее в друга държава-членка, може да поиска признаване и изпълнение на решението в другата държава –членка по реда на регламента.

Семейна медиация е препоръчителна:

• когато партньорите имат спорове. Целта е тези спорове да се решат конструктивно, да се достигне до споразумение, в което и двете страни да са удовлетворили интересите си и да запазят добри дългосрочни взаимоотношения, без да се стига до съд или агресия;
• при прекратяване на брак или съжителство.  При бракоразводните дела, често има много емоции и напрежение. При подобни бушуващи спорове, значителни щети се нанасят върху децата. Медиацията насочва вниманието към бъдещи добри взаимоотношения в името на детето и постигане на споразумение съгласно изискванията на закона;
• Когато децата са основен приоритет – раздялата на родителите е тежък процес, който понякога рефлектира най-силно върху децата, особено когато се налага да се правят социални доклади и разпити в хода на съдебното производство;
• Когато и в двете страни има желание децата да контактуват и с двамата родители;
• Когато искате да преминете през раздялата максимално бързо и безболезнено;
• Когато искате да имате контрол върху ситуацията и крайното решение да е във Вашите ръце;
• Когато сте готови на честни и открити разговори с отсрещната страна;
• Когато сте готови да изпълнявате поетите ангажименти

Основни теми при семейна медиация са:

• упражняване на родителски права
• местоживеене на детето
• режим на лични на лични отношения
• издръжка на децата
• ползване на семейното жилище
• издръжка между съпрузите
• фамилно име

Бъдещето е в извънсъдебното решаване на спорове. В тази връзка според нашето законодателство съдът е длъжен да насочва страните към възможността да използват медиация, както и ако искат да изберат режим на съвместно упражняване на родителски права. Уреждането на отношенията между родители и дете, когато родителите не живеят заедно, и не са имали брак, може да стане по два начина – процедурата по медиация при определяне на родителски права или със съдебно решение постановено от компетентни органи в ЕС.

Какво осигурява процедурата по медиация при определяне на родителски права, ако родител живее в чужбина и е с обичайно местопребиваване в чужбина?

При процедурата по медиация при определяне на родителски права двамата родители, които не са в брак, имат възможност заедно, и поотделно да поговорят поверително с неутрален медиатор, който да им съдейства да обсъдят съображенията на всеки от тях. Това, което особено помага е, че при процедурата по медиация при определяне на родителски права всеки има възможност да се изкаже, да бъде чут, успокояват се емоциите и натрупаното напрежение, което често съпътства ситуациите, свързани с уговарянето на отношенията между родителя и детето, при когото то не живее.

Основната полза, която родителите, участвали в медиация, отчитат, е че успяват да се договорят така, че да намерят най-подходящото решение за тяхната конкретна ситуация, която те познават отвътре най-добре, както и че имат възможност да изберат режим на съвместно упражняване на родителски права.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект, поради което авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.

Защо да изберете нас при започване на процедурата по медиация?

Ако искате да стартирате процедура по онлайн медиация, не се колебайте да се свържете с нас. Ние сме регистран медиатор в София, медиатор във Варна, както и регистриран медиатор в Добрич. Нашият съвет е да се консултирате с добър и опитен медиатор още преди конфликта да се е задълбочил и ескалирал. Целта винаги е да се спестят излишни нерви и емоции, както и допълнителни неудобства и неприятности. Ако медиацията не е удачен вариант или по друга причина не се стигне до нея, ние можем да излезем от ролята си на медиатори и да ви консултираме как да се договорите. Ако Ви е нужно допълнително разяснение на процедури във връзка с процеса на меадиация се обърнете към нас на : Тел. : +359 888 19 46 20, Имейл: info@mediationexperts.eu. Нашите услуги са съобразени с изискванията на клиента, за да отговарят на Вашите бизнес и индивидуални нужди. Ние постоянно търсим нови и по-добри решения, за да сме по-полезни на Вас и Вашия бизнес. Ако смятате, че медиацията не е подходяща за вашия случай тогава се свържете с адвокат Станимир Стоянов –  адвокат във Варна, адвокат в Добрич, адвокат в София, адвокат по гражданско право и адвокат по наказателно право.